Не вярвай на всичко, което мислиш.

Нели Стоева, психолог

Телефонът звъни. Виждаш името на човек, от когото не очакваш обаждане, и първата ти мисъл е: „Дано всичко е наред.“

Само че още нищо не се е случило. Не си вдигнал телефона, не знаеш защо ти звънят, нямаш никаква информация. И въпреки това една мисъл вече е успяла да предизвика тревога.

Това са автоматичните мисли. Те се появяват бързо, без да ги каним и често без изобщо да забележим момента, в който сме им повярвали.

„Сигурно се е ядосал.“
„Нещо съм объркал.“
„Няма да се справя.“
„Не ми отговаря, защото не иска да говори с мен.“

Проблемът не е, че тези мисли се появяват. Проблемът е колко лесно ги приемаме за факти.

А мисълта не е факт.

Мисълта може да идва от предишен опит, от страх, от несигурност, от убеждение, което носим от години. Понякога ще се окаже вярна. Понякога няма. Но самият факт, че сме помислили нещо, не го прави истина.

И тук за мен е една от най-важните разлики: емоцията е истинска, но обяснението, което сме ѝ дали, може да не е.

„Страх ме е, че ще ме отхвърли“ не е същото като „Той ще ме отхвърли“. „Имам усещането, че не ме харесват“ не е същото като „Те не ме харесват“.

На пръв поглед разликата е само в няколко думи. Всъщност в първия случай оставям място за реалността. Във втория вече съм решил каква е тя.

Затова харесвам книгата „Не вярвай на всичко, което мислиш“. Не защото трябва непрекъснато да се съмняваме в себе си, а защото не всяка мисъл заслужава доверието ни само защото е наша.

Следващия път, когато усетиш внезапна тревога, гняв или обида, може би си струва да се запиташ:

Какво си помислих точно преди да се почувствам така? Какво знам със сигурност и какво само предполагам?

Важно е да разпознаваме автоматичните мисли, защото идеята не е да спрем да имаме автоматични мисли, а да спрем автоматично да им вярваме.

Нели Стоева
Психолог