← Back to ReflectionsРазМисли

Щастието е моментът, в който не искаш нищо да бъде различно.

Щастието е моментът, в който не искаш нищо да бъде различно.

Моята концепция за пълноценното щастие

Нели Стоева, психолог

Какво всъщност е щастието? За мен то не е постоянна характеристика на живота. Не е крайна дестинация, до която достигаме, когато всичко най-после се подреди.

Пълноценното щастие е онзи момент, в който не искаш нищо да бъде различно.

Не искаш да си на друго място, в друго време или с други хора. Не защото животът ти е съвършен, а защото точно в този момент не изпитваш нужда той да бъде друг.

Това е моята концепция за пълноценното щастие.

Щастието не е обещание за утре.

Често го поставяме след едно „когато“.

Ще бъда щастлив, когато постигна целта си. Когато срещна правилния човек. Когато имам повече сигурност. Когато премине този труден период. И така щастието остава някъде напред, а животът се случва сега.

Да бъдеш щастлив днес не означава да нямаш мечти за утре. Пълноценното щастие не е оценка на целия ни живот. То е преживяване на конкретния момент.

А щастието не е ли в успеха?

Разбира се, че успехът може да ни направи щастливи. Но успехът е поводът, а щастието - преживяването. В мига, в който постигнеш желаното, за момент не искаш нищо повече. Не искаш нищо да бъде различно. И точно това е щастието, за което говоря.

Искрицата…

Но ако човек не иска нищо да се променя, това непременно щастие ли е? Може просто да е свикнал, да се е примирил или да му е спокойно.

За мен разликата е в искрата.

Онази вътрешна искрица на радост, живот и присъствие.

Пълноценното щастие не е просто отсъствие на напрежение. Не просто не искаш да бъдеш другаде, а да искаш да бъдеш точно тук.

Понякога това е голям успех. Друг път - нечий смях, разговор, детска ръка в твоята или обикновено кафе в неделя сутрин.

И за миг усещаш: Не бих заменил това.

А дали не си щастлив точно сега?

Колко пъти сме поглеждали назад и сме си казвали: „Колко щастлив бях тогава.“

А знаехме ли го, докато го живеехме? Може би понякога не ни липсва щастие. Липсва ни способността да го разпознаем, докато се случва.

Затова, когато ти е истински хубаво, спри за миг и се попитай:

Бих ли искал да бъда някъде другаде? В друго време? С други хора?

Ако отговорът е „не“ - остани още малко - това е.

Може би точно сега си истински, пълноценно щастлив.

Защото за мен пълноценното щастие не е живот, в който нищо не искаш да промениш.

То е момент, в който не искаш нищо да бъде различно.

Нели Стоева
Психолог